Ресиловски манастир „Покров Богородичен“

Избрахме този Божи дом за Светото кръщение на малкото ни внуче. Уникално красиво е. Всичко е много добре уредено и поддържано, водата е вкусна и студена.

Изграждането на храма, посветен на честния Покров на Божията майка започнало в 1932 г. Тогава бил поставен и основният камък на храма. Сестрите започнали да събират средства в Кюстендилско, Пернишко, Софийски и Благоевградско, а мястото за строежа показала самата Пресвета Богородица. Когато били посъбрани средства за храма, жената на кмета на с. Ресилово, Йорданка Гладникова, започнала да роптае, че се хвърля излишен труд и средства за градеж на църква извън селото. Една вечер насън тя видяла необикновено явление - на определеното за строежа място стоял храст, в чийто клони горяло кандило, а до него стояла жена в светли дрехи. Тя заканително се обърнала към Йорданка и ѝ казала, че точно тук Тя, самата Царица Небесна, е избрала да бъде мястото на новия храм, посветен на нейния всечестен покров. Вразумена по този чудесен начин, жената на кмета започнала да помага щедро със средства и собствен труд при изграждането на новия храм.

Манастирът е женски и е видим от главния път Сапарева баня – Дупница, до него се стига по локален път около 2 км, има и табели. Локалният път беше в ремонт и доста прашен, но това е временно.Целият комплекс е ограден с масивна ограда, а в задната му част е разположена земеделска част.Пред манастира има огромна поляна, подходяща за паркиране.Още отвън личи, а има и писмена информация, че манастирът е ползвал финансови средства по европейски програми – сградите видимо са обновени.Вероятно има дни с много поклонници, защото до манастира е обособена малка градина, с детски люлки и беседки с маси и пейки, достъпни безплатно.И в този манастир цари атмосфера на спряло време и на духовен покой, но непонятно защо, изобилстват табелки със забрани: Забранено е да са прекрачва този праг, забранено е да си облечен по даден начин, забранено е да пушиш, да правиш снимки и прочие... А и самият храм беше затворен, на вратата стоеше указание, че трябва да позвъниш...Това ми се стори неуместно: храмът е дом божи и поне през определени часове от деня трябва да е непрекъснато отворен, без „позвънителен“ режим !

Хубаво и приятно място. Много добре поддържано, но доста пусто. Също така липсва чувството, че си в манастир. Другото, което е доста дразнещо, че е пълно със забранителни табели. Не, че не ги разбирам, но все пак.Посетете го на път за водопад Горица.

Красив манастир с лесен достъп до него. За жалост беше заключено и не можахме да запалим свещичка.

Свято място.Лесен достъп с автомобил.Има удобен паркинг. Достъпен за инвалиди.Заслужава се да се види да запали човек свещ и да помоли Господу.

За пръв и последен път го посещавам.Не бих го препоръчала.За християнската религия монахините който са там трябва да ти дадат нужната утеха и спокоиствие на душата а не я получих,дори си тръгнах обидена и с голяма болка в сърцето.Манастира не е божи храм а някакво си тяхно разбиране и тълкуване за храм.Господ да прости грешките на всички нас божийте му чеда.А за самото място да красиво е,чисто и реновирано.Ако човек отива за разходка може да се посети,но за душевно спокойствие и молитви не знам какво да кажа.Не е моят храм.Всичко добро.

Позвъних на звънеца,както е посочено,но никой не ми отвори.Почаках около 15 минути и си тръгнах.

В момента на посещението ни се довършваха стенописите. Става много красиво. Особено ми хареса образът на св.Злата Мъгленска.До манастира има поляна.Неприятно впечатление ни направи множеството забранителни надписи.В разгара на юли и двете чешми отпред бяха спрени. На място, където изобилства от лековити води е доста странно.