Драматично-куклен театър

Хубав салон и сцена, но няма достатъчно съблекални за по-голям брой участници.

Страхотен спектакъл гледах тук

Ок е

Искам да попитам директора на театъра кога за последен път е почиствана голямата зала на театъра?При последното ми посещение на първи юни на тържествения концерт бях нахапана от бълхи и акари.Господин директоре, защо не повикате фирма, която да напръска и махнете мокета.

Театърът е магия.,,В театъра се попада веднъж и завинаги. Както и под влака“. Обичта ми към театъра не се нуждае от друго обяснение.В театъра попаднах преди две години с чувство за закъснение. Бях на 16 и ме беше срам, че не съм ходила на театрално представление  в живота си. Помня  скъсването на билета (всъщност още пазя първия билет заради някаква тържествена сантименталност) . Помня угасването на светлините и оживяването на сцената.  Помня усещането за ,,възвисяване“ , докато поглъщах с цялата си същност ,,Възвишение“.  Любов от пръв поглед има- любовта ми към театъра. Оттогава често мисля за театър. Старая се и често да го посещавам.Обичам Живота в театъра. Каквито и светлини, ефекти, декори, измислици да има на сцената, тя винаги остава свързана с истинския живот, с човешките страсти, страхове…Театърът не може никога да бъди  еднакъв. Ако филмът запечатва един миг, превръщайки го в нещо устойчиво,  в театъра са възможни промени, грешки. Защото там всичко се събира в едно сега.Харесвам чувството за настояще. Времето, пространството и останалите хора изчезват, за да остана сама. И пак сама се пренасям в света от сцената.В театъра има взаимност. Киноекранът или телевизорът превръщат всяка история в нещо отдалечено и затворено. В театъра следя всеки поглед, поемането на въздух, движението на актьорите и знам, че няма втори дубъл. Лесно мога да си представя, че героите говорят лично на мен, че гледат към мен, че мислят за мен. Става  възможно това усещане за лично общуване, значимост и диалог на зрителя с човека от сцената. Егото на човека публика бива задоволено.Това е моето търсене в театъра- търся общуване, пълнокръвност, преплитане на илюзия и действителност, игра с човешките пориви.  Театърътме оставя винаги с любопитство към пространството зад кулисите. И всеки път  излизам от него потънала в размисли, защото добрият театър  не предлага отговори наготово, а  прокарва пътищата към тях.Но ,,всеки човек влиза в театъра със собствената си акустика“ е казал полският писател Станислав Йежи Лец. Някои отиват заради чисто забавление. Други- искайки да избягат от реалността. Трети – в търсене на истини. Театърът успява да отговори на всяка ,,акустика“- да предложи смях, сълзи, зрелище, истина…Харесвам театъра заради неговата мигновеност.Харесвам театъра заради чувството за съучастиев случващото се на сцената.Вярвам, че всеки може да обикне театъра, понеже театърът предлага на всекиго  нещо.Защото Театърът ни предизвиква- да се усмихваме, да мълчим, да разбираме, да мислим.aвтор на есето: Беки Петрова

Най-добрите актьори!!!

Мизерия.

Прекрасни спектакли съм гледала там, много хубави моменти, най голямата зала е нашият град.

Доби изпълнители. През зимата в голямата зала е стуено

Много добър екип сте!