Регионален исторически музей

Рогозенското съкровище,златният венец , наколенникът и най-старите откеити човешки скелети са звездите на музея.Хората работещи в музея са много любезни и отзивчиви !Оосетете го-заслужава си!В непосредствена близост е и паметникът на Ботев,както и кулата на Мешчиите!

Сякаш пътувате в 1978, за да ви разказват за 1878. Въпреки че има и много интересни експонати (най-вече сектор Археология"

Изобилие от експозиции, коя от коя по-интересни. Препоръчвам.Единствено се разочаровах от нелюбезното отношение на служителите в музея. Крайно изнервени от това, че работното им време е регламентирано и не желаят да го просрочат и секунда, за да задоволят любопитството на посетителите.

Много експонати от различни епохи. Особено интересно е Възражението и Рогозенското съкровище.Тук се намира оригиналната сабя на Христо Ботев.Требва да си отделите поне 2 часа за разглеждане.

Дамата на касата отклони желанието ни за беседа с мотив, че музеят не се отоплява. И тя, и охраната на три пъти наблегнаха, че до 12 трябва да приключи посещението ни, защото излизат в почивка (имаше повече от час до тогава). Усещането е, че там работят силно демотивирани служители.

Много хубави експозиции.Мястото е изключително. Съчетани са много добре предмети от различни епохи.Персоналът е отзивчив.Има описателни табели на български и английски, но са малко.В музеят се помещава и Рогозенското съкровище - неповторима колекция.Вход:От понеделник до петък (понеделник - безплатен вход)4.00 лв. - за нормални хора.Снимки в обекта - 3 лв за телефон, 5 лв. фотоапарат и 10 лв. за видеокамера.Минуси:Необходими са повече информационни табели и надписи.Необходимо е обновяване на интериора.Местото е уникално и препоръчвам задължително да бъде посетено!

Наистина интересен и богат музей с чудесни и разнообразни експозиции, изключително отзивчив персонал. Отделете си поне час за посещението, заслужава си

Враца се оказа очарователен град напук на мненията за западналия северозапад. Още с влизането те впечатлява гледката на сгушения в подножието на огромните канари град. Предвид планинската му същност и разположение, градът изумява с равнинния си релеф. С изключение на пътя за гр. Монтана (който е в потресаващо състояние), всички пътища в областта са добре поддържани и пътуването в района ми напомни на Родопите. В централната част са струпани доста забележителности и като цяло там си кипи живот. Паметниците на Христо Ботев, Св. св. Кирил и Методий и Софроний Врачански, двете емблематични отбранителни кули (Куртпашовата кула и Кулата на Мешчиите), историческия и етнографския музей, фонтаните, са на крачка разстояние едни от други и всяко от тях привлича внимание. Като говорим за внимание, ще насоча вашето към историческия музей, който е дом на цели две съкровища - Врачанското и Рогозенското. Врачанското такова е поместено в модерна зала, в която посредством интерактивен дисплей получаваш допълнителна информация за артефактът, привлякъл интереса ти. Освен обичайните находки от пещерите и артефактите, типични за българската история, в музея ще откриете специална зала за АЕЦ Козлодуй, както и зала на хартиеното изкуство. Снимането е разрешено с допълнително заплащане (4 лв.). Препоръчвам да не подминавате музея по време на визитата си в града - там има за всеки по нещо.

Музеят има богата колекция, от неолита до наши дни. Някои от експонатите наистина са уникални. Наистина препоръчвам да се види.

Враца остава някак си встрани от пътя София-Видин, но си заслужава да бъде посетен. В центъра на града ни посреща паметника на Христо Ботев, с думите му, обезсмъртили подвига хиляди българи, борци за свободата на Отечеството.Минало и настояще съжителстват и дават красив облик на града. До големите обществени сгради на Общината, РИМ, училища се намират две исторически кули от Средновековието. Всяка година на 2 юни града оживява, отбелязвайки Дена на Ботев. Есента е украсила с багрите си Врачанския балкан и града в подножието му.