Музей на Керамиката

Музеят работи и наистина си заслужава посещението. Разведоха ни из залите, разказаха ни доста факти под формата на беседа. Входът към момента е 2 лв.

Трънското село Бусинци е част от историята на развитието на грънчарството и създаването на характерни керамични съдове за бита, познати в миналото в цяла България. Музеят пази добра експозиция и снимки на старите майстори и техни изделия и има компетентен служител. Работи в събота и неделя и е на няколко километра от град Трън, като пътят е асфалтиран и приличен. За съжаление, самото село се обезлюдява, а в момента има само един обучен майстор грънчар, като по тази причина в музея няма новоизработени сувенири и съдове, които да могат да се закупят. Местните хора и общината се опитват да популяризират бусинската керамика и да възродят занаята, като всяка година правят пленери и детски летни училища. Посещението на музея лесно се съчетава с други природни, исторически и културни забележителности в района на Трън.

Малък, но много симпатичен музей. Прекрасно е, че е отдадена почит на този типичен местен занаят.Любезна и компетентна дама ни показа експозицията и разказа ни за историята на грънчарството и други, неизвестни до момента факти. Благодаря!Чудесно се съчетава с лека разходка сред чистата природа на този край.

Мястото е много хубаво и отразява занаята на местните хора, добре описан в книгата Глина". Малко по нагоре по улицата има ателие за керамика"

Оставям 5 звезди, защото музеят си заслужава да се посети и жената, отговаряща за него, разказа интересна информация и беше вежлива. Има доста красиви изработки с история.Оттам нататък всичко е клета майка България". Очевидно е

Една епоха от български умения и знания, създавани със стотици години, от трънските майстори, която бе унищожена от техните наследници, заради мързела им и недообразоваността им. Град Трън и трънска област са най-бедната на поминък област в България, но с най-трудолюбиви те хора. Бусинските майстори на керамиката са били явление в България. Вече ги няма, и няма техни наследници, така както изчезнаха и трънските майстори строители. Тъжно и поучително за едни българи и българки, които от местната селска глина са си произвеждали всичко за бита - от лъжиците, чиниите и готварските съдове, през играчките за деца и съдовете за вода, та до съдовете за ракия, вино и зърно. И всичко това е правено на ръка, изпичане в пещта във всеки двор, и после с каруци разнася о и продавано из българските села и градове. От глината за ваене до боите за оцветяване - всичко се е добивало от земята на селото и околните ридове. Красиви произведения от природни средства на отдавна отишли си от нас и живота ни български майстори със знанията си и уменията си. Струва си усилието поне да се види и запомни какво време е било за живеене. На такова нещо никаква оценка не можеш да поставиш. Гениалността не може да се оценява, но може да се види и запази за след нас.

Намира се в с. Бусинци, Трънско. Представлява уникалната бусинска грънчарски традиция в развитието и от 17 век до съвременното изкуство на художници - керамици. В музея се съхраняват над 1300 предмета ( спомни, делви, чаши, паници, гювеч, гърнета и др.).

Има много интересни предмети от керамика, за някои от които никога не бих се сетил че може да се направят и от такъв материал. Музеят е сравнително малък, но интересен. Къщата с работилницата към музея също е интересна.

Посетих го заради романът Глина". Служителката беше любезна и представи информацията за производство на глинени съдове обстойно. За част от тях не знаех названия и предназначението им

Експозицията беше изключително богата, но лошо подредена. Сградата е с красив и голям двор, които пространства могат да се оползотворят за сувенири например, но стоят празни. Нямаше обозначителни табели, допълнителна информация, която да се прочете.В Бусинска Сръчкотилница обаче, на 5 минути от музея, може да се закупят глинени съдове, които се произвеждат в самото село. Хората там ни показаха интересни съдове, видяхме и Дяволска стомна, зад която седят история и традиции.