MБАЛ по неврология и психиатрия „Свети Наум“

Безхаберие и непрофесинализъм! Майка ми беше приета с диагноза МС и я сложиха на системи с урбазон 3 дни. Приеха я без преглед, изписаха я без преглед. След седмица се влоши и влезе по спешност във Военномедицинска, където се оказа че има възпаление на белите дробове. Изтеглиха и над 3 литра течност от дроба и едва я спасиха. Нищо общо с МС! Лекарите в Св. Наум дори не си направиха труда да разберат от какво и е зле.

Единствено което правят в този център е да си вземат клиничните пътеки!

Чакахме три дни за легло за майка ми! Психиатъра ,който два пъти ни прие и връща,беше груб,неуважителен и изнервен,че искаме да я приемат за диагноза и лечение!Каза ,че си хвърламе бабичките там и те да се оправят с тях!Каза че в може да и се случат ужасни неща ...от побой от пациент,връзване, инциденти ...и всичко това се случваше пред майка ми ,която се разстрой много и искаше ,да си тръгнем!Тоза пълен абсурд бе подпомаган и от сестрата!Ще направя всичко възможно,повече хора да разберат за този случай!Вярвам,че имате добри и стойностни лекари, но определено не и този доктор!Очаквам отговор от болницата,преди да съм предприела по нататъшни действия!С уважение Янкова!

Обстановката навън е приятна, приемните стаи са в приличен вид. Що се отнася до отношението към пациентите - потресаващо е! Като се започне от регистратура, които, когато не затварят телефона, се държат троснато и грубо, когато се обадиш с въпрос, на който могат спокойно да отговорят за не повече от 20 секунди. Лекаря, при когото отидохме, фамилиарничи, а медицинските сестри в клиниката са също толкова груби, колкото и на регистратурата.

Др Божинова трябва да се махне да не пречи на пациентите да се лекуват.Дори за България такова отношение нехуманно към хората е неприемливо

Благодаря, на целият екип работещ в Ковид отделението на Св. Наум....Мили хора благодаря ,че спасихте живота ми...Няма думи с които да опиша признателноста и благодарноста си...Желая Ви преди всичко здраве, щастие и много успехи в личният живот и във вашата трудна професия... С огромно Уважение- Мариян Андреев...

Влезнах в тази болница с ужасяващи болки в дясната ръка, които доктор от болницата ми каза, че са причинени от плексит. Дотук добре. Казаха ми, че трябва да влезна в болницата, да ми се вливат противовъзпалителни и да ходя на физиотерапия. Физиотерапевтите се държаха нормално, помогнаха ми явно колкото са могли хората, оттам особени оплаквания нямам. Но сестрите, на които аз попаднах в тази болница, бяха неадекватни. Въобще не знаеха къде се намират, питах ги въпроси, които една сестра би трябвало да знае, например, от това, което ми вливаха, какви биха могли да бъдат страничните ефекти, при което ми се отговори “аз няма как да знам, трябва лекаря да си питаш”. Понеже ме размотаваха 1 цял ден в тази болница а насам, а натам, аз не знаех всъщност кой е лекуващият ми лекар, защото преди това бях минала през поне трима лекари. Попитах една от сестрите кой е лекарят ми, при което ми се отговори “не знам, ще погледна” и дотам. Накрая случайно видях една от лекарките, която знаеше за положението ми и тя много любезно ми обясни какви странични ефекти мога да очаквам. На последния ден, в който отидох в тази болница, ми се каза, че нямало време да ми направят последното вливане, защото имали празник да се събират и да пушат цигари пред параклисчето отвън.:) Аз казах, че няма как да няма как, защото това е лечението ми и едната от сестрите ми каза “еми да си беше останала в болницата”. Говорим за 10 часа сутринта в петък, нормално време, по което може да се очаква пациент. Разбирам, ако имаха някаква важна работа, но защото са имали празник и трябвало да ходят пред параклисчето, което е точно до сградата, някак си не ми се виждаше адекватна причина. Въобще се държаха все едно не работят там и не ги интересува. Разбира се, живеем в България, сестрите няма нужда да се интересуват от пациентите си, много по-добре е да се държат с тях, все едно са някаква голяма тегоба и не им се занимава с теб. Та така, накрая явно на едната сестра или й стана жал, защото аз буквално щях да се разплача, или просто искаше да й се махна от главата, та ми каза “айде ще ти влея една половинка, че за толкова имаме време“. Въобще страхотно преживяване. Който влиза в тази болница да пита всичко, което го интересува, без да се притеснява кой как го гледа и как се държи, защото в крайна сметка хората, на които би трябвало да разчитаме в болниците, доста често просто искат да им свърши работният ден и да си се приберат и не ги интересува особено.

За съжаление ни се наложи да посетим това болнично заведение. Препоръчаха ни проф. Божинова, при която бяхме преди 4 години. Тогава отношението й беше много хубаво и обърна внимание на детето. Този път обаче не беше така. Държа се ужасно грубо, позволи си да ми крещи пред детето ми, което се стреснаа от това държание, на тази многоуважавана лекарка. Записах целия разговор и смятам да го изпратя където трябва. Това все пак е неврологогично детско отделение, такова отношение към родители, които са отишли там, не защото им е скучно, а защото искат дапомогнат на децата си, просто не е допустимо.

Входът за етажите е с асансьор,в който не влиза инвалидна количка! Достъпния,голям асансьор е служебен- използва се с чип. Лично за мен,която се придвижвам с акомулаторен инвалиден скутер,ми бе беше спестена тази информация от приемащия ме лекар. Разстроена и инизена се чудех къде да си оставя скутера,за да се кача само с проходилката,с която ми е трудно да се придвижвам,но само с нея мога да ползвам малкия асансьор-тя заема площ 70/70см. И тогава от регистратурата се учудиха- но може да ползвате големия асансьор! И се стартира една акция от рода: там е с чип,ама кой ще ви придружи,ако искате да излезете навън пак някой трябва да ви пусне" асансьора! Това не е архитектурна достъпност!!!Отделно единственото място в района на болницата е т.н.бистро

Това е най добрата клиника на Балканите, с най добрите специалисти. Прекланям се пред професионализма на Доц. Лъчезар Хранов, ще го споменавам докато съм жива и ще оставя хубавите думи и след себе си. Невероятен човек и лекар. Да бъде жив и здрав и много успехи и доволни пациенти му желая! Успех и на неговия син др. Хранов, който вече работи там....