Айкидо ДОДЖОТО

Детето ми тренира от няколко години в Доджото. Доволни сме, защото се учи на постоянство, търпение и самоконтрол.Синът ми не само тренира усилено физически, но и развива характер, психика и борбеност. Опознава философията на Айкодо, японския начин на живот и обичаи. Вярвам, че знанията, който получава ще му дават повече възможности за избор на по-добър и по-осъзнат начин на живот.

Доджото е прекрасно място, създадено от млади хора, които по уникален начин успяват да предадат на децата принципите и духа на Айкидо. Удивително е как с прекрачването на прага на Доджото, децата изведнъж се преобразяват и за час са истински айкидоци - в Доджото няма шум и излишни приказки, дисциплината е сякаш най-естественото нещо на света - дори не се налага някой да им казва какво да правят - всичко е ясно само с поглед и с наблюдение какво правят останалите в групата; тренировките са интензивни, но съобразени с възрастта и възможностите; освен това тук има много повече от дисциплина и тренировки - беседите са неизменна част от заниманията и в тях децата се учат на ценности като самоконтрол, себеуважение и уважение към другите, както и колко е важно да се развиваме постоянно.Препоръчвам горещо!

Доджото не е само спорт, то нещо повече. Тук нашето дете се възпитава чрез дисциплина на труд, старание, постоянство, като основна ценност е любовта съм себе си и околните. Препоръчвам с две ръце!

Прекрасно място за развитието на духа и тялото на децата. Дъщеря ми обожава да ходи на тренировки, а от лекциите, които имат преди часа винаги научава нещо полезно за развитието ѝ, като човек.

Много сме доволни от айкидо клуб Доджото". Детето ми го посещава с огромно желание и старание."

Синът ми тренира от година,и съм изключително доволна, че чрез тренировките минава по един много ценен път.Харесвам Доджото" и огромния професионализъм с който работят всички. Начинът по който работят с децата

Следя Доджото от няколко години в социалните мрежи, но покрай пандемии и прочие, не успявах да организирам посещение. Вчера заведохме сина ни (7г) за първи път, но след като успяха да го разплачат в първите 30сек от посещението ни, в крайна сметка не се включи в тренировка. Разбирам цялата им концепция за правила, уважение и дисциплина, но някакси не ни се върза и грубото отношение. Вероятно е някакъв тест, нямам идея, но ни се стори неуместно първите думи от сенсея да са едно грубо “Доведи ми го тука!”, без поздрав, без поклон. Изглеждаше като много ядосан човек. След което го накара да подреди всички обувки отвън, отново със същия тон, все едно детето беше виновно, че обувките бяха нахвърляни. Мисля си, че можеше с по-спокоен тон да обясни за правилата и принципите в доджото и съм сигурна, че детето щеше с радост да изпълни задачата. Всички изпитваме някакво притеснение, когато посещаваме непознато място за първи път. Лично за мен това въвеждане трябва да се случва с малко повече такт и обяснение. Това не са войници, това са малки деца! Не съм веща в принципите на бойните изкуства, но лично за нас границата между строгост и грубост не трябва да се преминава толкова лесно…

Подът в коридора пред залите е ужасно студен, а и в самото поещение не е много топло - ако гледате детето си, вземете си топли чорапи. Отношението на учителите е добро, харесва ми, че са строги. Детето ми е щастливо да ходи на айкидо !

За нас, Айкидо Доджото е мястото където децата се учат не само на дисциплина, търпение и уважение към останалите. Но определено е и мястото където децата тестват и развиват своята воля и постоянство.Ние, например, тренираме от има няма 7 месеца и адаптацията при нас е все още предизвикателство. Но пък кой е казал, че ще е лесно?От друга пък страна, за нас е и повече от удоволствие, именно когато видиш детето да влиза в Доджото насълзено, а да излиза с усмивка и удовлетвореност. И не е ли това идеалният пример за основния принцип в Айкидото, да се хармонизираме със силата идваща срещу нас и стремим към това да ставаме по-добри от преди.