Каранвърбовски манастир 'Света Марина'

Красиво място. Имаш чувството, че си на края на света. Бих желал да получа повече информация от една монахиня, но за жалост не бе много любезна, дори въобще.

Манастирът е новопостроен ( на мястото на стар), всичко е чисто и поддържано. Жената, която се грижи за манастира е любезна и разказва интересни факти. До манастира има лековита вода.

Каранвърбовският манастир е известен с историята си. Лековитият извор се намира в църквата. Сега той е покрит със стъкло, а лековитата вода е изведена в чешма в ляво от входа на църквата. Интересни стенописи, които са сравнително нови. Олтарът е много красив с дърворезбите. Посетете го, ако сте в този район задължително.Заслужава си!

Като много други манастири в България, и манастирът Света Марина е известен с лековитата си вода. За лечебната сила на тази вода разказва легенда за детето на един турчин. В деня на Света Марина – 17 юли момчето се измило с водата, която течала в нивата на баща му и прогледнало. От благодарност към стореното чудо, турчинът подарил тази земя на местните хора, за да могат и други хора да се излекуват.И тогава местните хора построили църква до самото аязмо.Изворчето се намира в средата на манастирската църква и там е направен кладенец, до който водят каменни стъпала. Водата стига и извън стените на църквата и тече от четири чучура, за да могат хората да си налеят вода.Наричат водата тук чудодейна, а извора свещен защото хората идват с надежда да се отърват от болести и да получат Божие изцеление. Хората вярват, че с помощта на Света Марина водата лекува очни и бъбречни болести, безплодие и уроки.Манастирът Света Марина ( сега девически манастир) е място, което е съхранило легенди от миналото и вярата на хората в доброто. Той и днес дава надежда и върши чудеса за онези, които идват да почерпят сила от лековитата вода на чудотворното аязмо и да се насладят на красивата природа тук.

Манастир св. Марина е популярно място, което през последните години много се промени. Стана ново и красиво, но лично според мен загуби много от своята автентичност.Лъскавата показност, характерна за популярните църковните обекти"

Свещено място за почивка и свързване с Божественото начало. Аязмото е със свободен достъп извън църквата в невероятно красива чешма с няколко чучура.

Страхотно място - уникална природа, чист въздух. Поставените звезди са за мястото!Напоследък обаче липсва поддръжка. От няколко месеца най-евтините свещи са от 2лв. Отношение липсва при посещение, и занемарено откъм чистота.

Уникален манастир - в средата на църквата извира лековита вода. Изворът е старателно покрит и въпреки това многократно я е наводнявал.Mанастирът “Св. Марина” се намира край село Каран Върбовка, община Две могили, област Русенска и е един от най-старите български манастири, възникнали в периода на Второто българско царство (1187-1396). След падането на България под турско робство започнали гонения и издевателства над монасите и християните. Манастирът бил опожарен и изравнен със земята, както и други свидни български светини, но името на света Марина останало трайно в съзнанието на народа. Девойката Марина била дъщеря на езически жрец в Антиохия Писидийска (ІІІ в.), но приела християнството от един старец – християнин. Древната християнска църква била подложена на тежко и жестоко изпитание по време на царуването на император Диоклетиан (284 – 305). Жертва на тези гонения станала и девойката Марина, едва петнадесет годишна. От преданията народни се знае, че южно – близо до този първи манастир е имало град от Римско време, наречен “Пановград”, а местността и до днес се нарича “Пановца”. Вторият манастир бива възстановен по-късно (1828-1859). През първата половина на ХІХ век, недалеч от разрушения манастир била построена църква – там, където е извирала водата с лечебни свойства. Тази църква, построена в чест и прослава на св. великомъченица Марина била подновена и съществува и до днес, научаваме от книжката на архимандрит Вениамин “Кратка история на манастира “Св. Марина”, в която той пише, че още като постъпил в манастира, над входната западна врата на църквата била написана годината 1890-та. Преданието гласи, че в един горещ юлски ден, по време на жътва, собственикът на нивата – турчин, оставил сляпото си дванадесетгодишно момченце да спи в единия край на нивата, а той отишъл да работи, детето се пробудило и тръгнало да търси баща си. Тичайки то стъпило във вода. Пило от водата и след като умило лицето си прогледнало. Радостно, изненадано и уплашено, то тичало към баща си, а той като се уверил, че чедото му наистина вижда, много се зарадвал. Без да се бави го грабнал и изтичал до близкото селище да сподели радостта си и да попита жителите му какъв християнски празник честват и кой е светецът, който прави чудеса с тази вода? Отговорил му стар свещеник, че бил чувал от стари духовници, че на въпросното място се е славило името на св. великомъченица Марина, и че там е нейната “АГИАЗМА” (извор със светена лековита вода). Денят е 17 юли, в който ден православните християни тачат нейната светла памет. За благодарност към св. Марина, друговерецът подарил нивата с АГИАЗМАТА, под клетва, като отиват там болни, да има и място за настаняване. Чудото се разнесло не само в България, но и в Молдовлахия, Сърбия и др. От тогава и до днес паметта на св. Марина се тачи и не се забравя. Не пресеква притокът от вярващи, които през всички времена на възход и падения, на робство и свобода, с гореща вяра търсят и получават изцеления от различни болести и недъзи – по нейното застъпничество пред Господа Иисуса Христа.

Свято място за всички християни със чудодейно аязмо доказало силата си през годините с лечебната си сила.

Особен манастир, намиращ се на края на пътя, след село Каран Върбовка. Новопостроен. Има лековита вода. Не разбирам с какво е заслужил мястото си в книжката със стоте национални туристически обекта. Дивашка местност. Поне пътят е хубав.