Паметник на Петя Дубарова

Бургасская поэтесса, один из ярчайших талантов болгарской литературы. Начала писать стихи в первом классе школы, в 17 лет добровольно ушла из жизни, оставив после себя около 200 стихотворений, 50 произведений в прозе, десятки художественных переводов песен

Паметника на Петя Дубарова се намира в морската градина на град Бургас.ВремеТекат минути, часове и днив безспирен бяг безследно отлетели.Как страшно в тези четири стенити блъскаш своите мисли посивели.И чакаш някого. Но идва ден,когато по пътеки осветени,от блясъка на слънце озарен,с изопнати от дъжд прохладни венище спреш за миг внезапно покосенот мисъл: Младостта е изживяна,и как ли ще признаеш ужасенпред себе си, че тя е пропиляна.И истински все още неживял,денят ти сив отмерва пулс последен.И времето ще сграбчиш ти без жалсъс трескави ръце и ужас леден.Към слънцето с пресъхнали очи,съсипан, прежаднял ще се катериш.Но слънцето жестоко ще мълчии нищо ново няма да намериш,защото си съвсем обикновен човекна средна възраст. Много скорое може би и онзи страшен ден,когато смърт очите ще затвори.Ще върнеш ли, дали ще върнеш пакзагубеното, вече пропиляно?!На карта ще залагаш, светъл брягсте търсиш, но във тебе като ранаще пари мисълта, че две нещане можеш никога да си възвърнеш:Живота да избавиш от смърттаи времето назад да върнеш!Изтича песента като вода!Но времето остава нейна стража.Дотука спира моята следа,а имах толкоз много да ви кажа.