МБАЛНП „Свети Наум“

Лекарите и други работници в тази болница безцеремонно крещят на хората – на лекуващите се, както и на техни близки, които ги придружават. Парадоксално е хора, които работят в сферата на неврологията и психиатрията, да са самите те толкова изнервени и психиасали. Може би е време да се полекуват малко на четвърти километър...? Най-противни от всички са навярно дуото баща и син Хранови. Те също често си изпускат нервите, но това далеч не е най-големият им проблем. Бащата, Лъчезар Хранов навремето е казал, че пациентите му „не са хора“. Една медицинска сестра е трябвало да сложи инжекция на тежко болен пациент и Лъчезар Хранов я е инструктирал да не се старае да го прави внимателно – така че да не нарани или стресне пациента – защото „това не са хора“. Наш познат, чийто син е бил пациент на Лъчезар Хранов, толкова се е втрещил от този лекар изверг, че го е ударил. Почти се разплаква, когато говори колко чудовищно се е държал с непълнолетното му болно дете този нечовек. Задавам си впрочем въпроса защо и дали някъде е законен такъв вид откровен непотизъм, при който синът Георги Хранов, преди още да е завършил психиатрия, дава диагнози и изписва лекарства в същата болница, в която баща му Лъчезар Хранов е главен психиатър. Когато бях току-що навършила 18 години, имах злощастието да срещна за кратко Георги Хранов, който, без да става ясно какво е предизвикало подобна изтънчена шега, ми каза, че може би искам да седна в скута му. Освен това инфантилно ми се похвали – отново без да става ясно какво общо има това с темата на разговор – как щял да изнася лекция в чужбина. Като човек, който живее в чужбина, мога да кажа с голямо съжаление, че ми е трудно да си представя някъде извън България хора като Хранови да наричат себе си лекари. Георги Хранов е заядлив и мнителен и почти се тресеше от напрежение. Рядко се среща човек с толкова очевиден комплекс за малоценност. Той шари амбулаторния лист с дръзки неистини, употребява думи неправилно и пише неграмотно – допуска правописни грешки, достойни за петокласник. Има същата дълга, немита коса като баща си (нужна му е малко творческост) и, макар разбира се да е значително по-млад, също като баща си е с наднормено тегло, а може би е дори по-корпулентен от него. Да бъдеш „лекуван“ от психиатри, които са не само психически, но и физически нездрави...На някои от работещите в „Свети Наум“ трябва да им е много тежко на съвестта.

Дадоха ни час за 8:00 часа сутринта , чакахме до 9:20 да дойде доктора...!! С малко дете в препълнен коридор , където поемането на въздух е трудно е просто неприемливо такова забавяне...!!

Относно локацията: следвайте напътванията от навигацията. Идвайки от Цариградско шосе, кръгово и веднага след Софиямед надясно. Движите се между кооперации, малък път. След това трябва да завиете на ляво по един път без изход- надолнище и се озовавате на бариера, на задния вход.

За щастие сме попадали само на добри лекари специалисти. Материалната база като за лечебно заведение е задоволителна, но е добре да се помисли за кабинета, в който се провежда изследване в сън и то на деца. В непосредствена близост е до асансьор и е на място с голям поток и движение, което е доста шумно.

Ужасно отношение на персонала към пациенти. Дойдохме с дете на 7 години, никой не се трогна, че чакаме 2 часа на опашка за приемния кабинет. Даже напротив,дойде служителка на болницата(мисля ,че работи на касата къса коса и сини очи)взе ни най нагло реда.При влизането ми в кабинета д-р Томов каза да излезна и ще ме викне по именно,аз отвърнах че жената която искат да вкарат преди мен е след мен и е регистрирана след мен не е честно.Служителката,която звъня на док да вкара нейната позната през цялото време и пазеше багажа в коридора(уж е на работа,не беше на работното си място ,).Както и да е ,приеха ни в отделението,.Персонала на болницата спокойно си пие кафето,и през 5 Мин излизаха за цигара докато болни и едвам стоящи на краката си хора чакат за преглед.Това е безумие в 21 век! Никой не го интересува нищо в тази болница!Ръководството явно е зарязало всичко и няма никакъв контрол и организация на работа!В отделението по ДНК банята се заключва,ключа е при старшата сестра,ако е в настроение ще ти го даде ако не няма да се къпеш.Първи ден визитация (не по стаите)а в кабинета на док.събрали се целия екип на проф.Божинова ,викат ме да отида .Отивам аз с детето,влизам почвам да обеснявам как е колабирал и колко пъти.Детето се притеснява ,иска да си ходи в стаята при което проф.”Божинова”грубо ми отвръща незнам защо го закарайте,аз отвръщам,че ако нещо да си го пусна в стаята а тя ми вика:Няма да ми губите времето,а аз в този момент съжалих ,че съм там,тя не е никакъв професионалист.В същото време и звънна телефона и 15 Мин.аз и детето ми стояхме да и слушаме разговора(в случая тя изгуби моето време,а след това и моето уважение.Благодарна съм на д-р Колева,която най спокойно ми обясни,че детето ми е добре да не се притеснявам.

Отвратително отношение! Отидохме за първи път със диагноза епилепсия и сестрата която отвори веднага почна да ни крещи и ни накара да изчакаме на вън, а беше студено и съм и бременна. Оказа се че докторката казва на всички да дойдат във един и същ час и просто да си чакат при което сестрата се караше на пациентите заради това. Имаше човек който е отишъл в 10ч, а беше 13 и 30 и имаше още 4 човека пред него. След 2 часа чакане си тръгнахме и като звъннахме на докторката да запазим друг час тя ни отговори че не я интересува нашия график и чакане и отношението и беше много арогантно. Хората там ходят със неврологични проблеми при които трябва да им се говори спокойно, а те истерично си крещят. Отделно се опитах да запазя час за ЕЕГ и лабораторията, но никой не си отговаря телефона. Има 6-7 телефона от които никой не вдига.

Невъзможно да се свържеш с регистратура по телефона с дни, за да запазиш час! Започнаха да вдигат и да оставят телефона отворен, докато човек не се откаже! Що за животно трябва да си за да се държиш така с хората?! Колко долно създание трябва да си за да не ти пука!? Тези подобния на хора заслужават да изпаднат в същата ситуация за да видят какво е да ти трябва лекар и да не можеш да запишеш час при него! Ако бях директор там щях да уволнява всички тези подобния на хора!

Ужасно отношение на сестрата от втора психиатрична клиника, за разлика от на сестрите в първа. Отделно никой не си вдига телефона във втора психиатрична клиника. Тръшват ти телефона на лицето без да ти кажат за какво, отврат и това ми било здравно лице. Представям си как се грижат за пациентите, които са им поверени.

Изключително аругантно поведение на Проф. Стаменова още при първи контакт по телефон.На официалната страница на болница Свети Наум е посочен стационарен номер, на който отговаря самата тя и без да изслуша за какво се обаждам затвори телефона, както вероятно е свикнала от соц времето.Кога българския лекар ще разбере, че ПАЦИЕНТЪТ стои над лекаря?!Проф. Стаменова срам сте за наистина добрите специалисти - лекари в България.Времето май отдавна ви е изтекло да сте там, където сте.Зачеркнах" Ви още преди да Ви срещна.Срам и за болница Св. Наум."

Кътче от рая