Музей на историческото наследство

Няма път. Не са изложени добре нещата. Навсякъде е заградено и не се минава. Нахвърляно.

Интересно място, гида разказва интересно. След завършване на реставрацията ще бъде страхотно. Пак ще го посетим!

Small but cute little museum, excellent value and information given in English and Bulgarian.

Хераклея Синтика е древен тракийски град, разположен на южния склон на Джонков връх, който е част от вулканичното възвишение Кожух край днешен Петрич. В древността градът е бил център на областта Синтика, населявана от тракийското племе синти, за което споменават Омир, Херодот и Тукидид.В продължение на повече от 1000 години той е най-важният град по средното течение на Струма. За племето синти най-напред разказва Омир. Той посочва и тяхната връзка с Хефест, бога на металургията.Повече от 100 години учените спорят къде е разположен този античен град. Дълго време се смята, че се е намирал на юг от Рупелското дефиле (в днешна Гърция). Хераклея Синтика е локализирана при село Рупите от доцент Георги Митрев, след случайното откриване на голям латински надпис през 2002 г., който превежда, коментира и публикува.По времето на Филип II (359-336 г.пр.Хр.) Хераклея Синтика се превръща в една от македонските царски резиденции. Според историците самият Александър Македонски е бил управник на Хераклея Синтика за известно време. Оттук той започва първите си големи походи. През 168 г.пр.Хр. Хераклея Синтика е завладяна от римляните и като римско селище съществува до времето на император Юстиниан Велики. Градът е почти унищожена от силно земетресение през 388 година, след което постепенно запада и е напуснат от жителите си.От 2007 г. започват археологически разкопки на Хераклея Синтика, под ръководството на доцент Людмил Вагалински. Учените са разкрили част от търговска улица в покрайнините на града, като разкопките и консервацията продължават всяка година. Вече посетителите могат да видят каменна улица с канализация, няколко работилници и магазини, един от които e за театрални маски. До момента в Хераклея Синтика не са правени никакви възстановки, а само е укрепено и консервирано. Всички находки, намерени при разкопките, са изложени в историческия музей в Петрич.

It always saddens me to see a memorial of any kind in poor shape. Such as the case here, but the same is true of communist era memorials in the city. You can pretty much see this one from the outside. It will hopefully make you reflect in more ways than one.

Трудна е за откриване, няма табела с надпис. Намира се на десет метра от светофара на Екзарх Йосиф и Мария Луиза, посока гарата, в сутерена на бившият магазин София.

Петрова нива  е историческа местност в Странджа планина. Тук, на това място на 28 – 30 юни се е провел конгрес на Одринския революционен окръг на ВМОРО, на който се изработва общият план на въстаническите действия по време на Илинденско-преображенското възстание. Освен паметника има храм и интересна музейна част. Поклон пред падналите за свободата на България.

Етнографския комплекс е включен в 100-те национални туристически обекта. Започва съществуването си с откриване на експозиция в Драсовата къща през 1973 г. Последвана е от експозиция в съседната Рашова къща през 1983 г. Днес двете къщи оформят Етнографския комплекс на град Ловеч.Драсовата къща е строена в средата на ХІХ век.  Показва живота и бита на заможен ловешки търговец. Движимите културни ценности са оригинални и са използвани от ловешки семейства. Пресъзден е , характерния за Българското Възраждане патриархалният начин на живот. Както промените настъпващите поради западноевропейското влияние в бита от края на ХІХ до началото на ХХ век. В приземния етаж посетителите се запознават със съдовете за производство и отлежаване на вино от ловешкия лозаро-винарски район.Рашовата къща е строена върху основи от ХVІІ век. Датирана е към 1834 г. Завещана е на музея от Ненчо Рашов – местен учител, краевед и любител-музикант. Дарява личната си библиотеката и част от  имуществото. Домашният интериор пресъздава начина на живот на семейство на интелектуалец от средната класа през 30-те и 40-те години на ХХ век.

Исторически комплекс Неолитно селище вече не приема посетители, макар че все още съществува.Намира се в един двор в с. Неофит Рилски и е нещо съвсем различно от Историческия парк, който е извън селото.В селото се намира и юртовият лагер, който е към Историческия парк.

Часовниковата кула в Дупница е един от символите на града. Построена е през 1782 г. като бейска бойна кула с четири мазгала (бойници) за отбрана. Приспособена е за часовникова към последното десетилетие на 18 век. Тогава е наричана сааткула. Разположена е в парк „Градска градина“, в близост до центъра на град Дупница. Кулата е с трапецовидна форма с дължина на страната от 5,5 m и височина от 17,2 m. Часовниковият механизъм на кулата вероятно е изработен от български майстори и се състои от четири циферблата, но поради лошата поддръжка спира да работи през 1939 г. Кулата и часовникът са реставрирани през 1979 г. по случай 1300 г. от основаването на Българската държава.